Между залеза и изгрева любовта ни губи срам. Вкусът и става зрял и привлекателен, консумирането и засища всеки глад, насладата и носи умората на най-сладкия труд, споделен и чакан. Труд, даряващ ни със сън, отмората от който не може да се намери и в райските градини сред пълния покой на самотата. Труд, даряващ с отплатата на нуждата от още. Нощна смяна от която се прибираш зареден.
Между залеза и изгрева сънят ни идва нощем. Понякога да компенсира тези, които са го нямали по светло, а понякога за до го допълни. При двата случая е гостенин, комуто никой не отказва подслон, дори да не разбира езика му. Присъствието говри винаги със силата на хиляди неизказани слова. А той пък се отплаща с разкази, картини, непознати места, цветове, полети, аромати или пък просто с цяр за някоя умора. И винаги се тълкува на сутринта.
Между залеза и изгрева тревата се подготвя за роса. Слънчогледите свеждайки глави към мишките излезли смело в тъмнината, се стягат за новия ден в очкаване на светлината. Всички лампи грейват, чакали този момент в който смисъла от тях е ясен и без да се задават въпроси. Даже утрото заспива в очакване на края на нощта.
Между залеза и изгрева стотици хора намират своята страна. Или пък своя миг на радост, своето призвание, своята звезда. Будувайки са способни да създават, да измислят, да творят и всичкото това само и само да не спят. И не защото сънищата им са не желани, напротив те тогава ги сънуват, рисувайки ги през нощта.
Между залеза и изгрева се случват и редица не чак толкоз хубави неща. Да се убива на тъмно сякаш е по-лесно, както казват че се прави любовта. Да се краде пък става в пъти по-лесно при липсата на светлина, а имено по тъмно казват е най-трудно да се проследи следа. А доста тъжен факт милоните звезди искярщо да стават свидетели и на такива неща.
Между залеза и изгрева е красотата на нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар