Ароматът на портокала я накара да
се усмихне. Пръстите й настървено раздираха кората - парче по парче, а сокът му
се стичаше по тях и по земята. Момичето облиза пръстите си и захапа от сочният
плод. Бавно започна да го дъвче, а когато преглътна затвори очи. Сокът вече
беше и по брадичката й. Седеше до прозореца в стаята си и слънцето, примесено с
вятър, очертаваше силуетът й по пода. Сянката й живо се менеше всеки път, щом
духнеше по-силно, а тя притворила очи се радваше на своя портокал.
Той стоеше на терасата отсреща, гледаше към
прозореца и почти усещаше вкуса на портокал в устата си. Запали цигара, за да прикрие погледа си, но продължи
да гледа към момичето.
Пердето докосна лицето й, тя потръпна и посегна да
го отмести. Портокала се изплъзна от ръцете й и полетя през прозореца. Момичето
протегна ръка след него, след което я прибра до гърдите си. Преглътна жадно и
облиза устни. Постоя за миг така, след това сякаш се сети за нещо и непохватно
напъха показалеца си в уста.
Той изпусна цигарата си, но дори не погледна след
нея. Почувства жажда, стана му студено и само миг след това горещо. Беше видял
падането на портокала, но това което видя след това го накара да забрави за
притеснението си, че зяпа към момичето. Вече искаше просто да го гледа.
Момичето облиза последователно всичките си пръсти,
устните й търсеха липсващият плод и потръпваха от насладата на ароматът му. От
блока долетя мелодията на свиреща цигулка. За миг пръстите на момичето увиснаха
във въздуха, главата й се наклони и под водопада на косата й презрамката на
роклята показа врат. Слънцето се вгледа в немигащите й очи, точно навреме за да
се усмихне заедно с нея.
Сърцето му не беше спряло, но всичко друго покрай
него – да! Копнееше да го забележи и дори за миг да изкрещи, но въздухът не му
достигна. Стискаше перваза на терасата до синьо, езикът му търчеше по небцето,
а небето се смени с хоризонта.
Цигулката замлъкна, слънцето се скри, момичето
потръпна. Погали голото си рамо и вдигна презрамката на роклята. Помръдна зад
прозореца, но се спря и с тъжен поглед задири слънцето.
Момчето се усмихна и й помаха, когато видя
че гледа в него. Тихо промълви „благодаря ти” и не сваляше ръка. Но
сякаш тя го игнорира, след този дълъг поглед, постоя още миг и потъна в стаята.
Той остана, гледайки след нея и все още махащ с ръка.
Момичето отмести кичур зад ухото си, отстъпи плахо
от прозореца и протегна несигурно ръката си към стената. Пръстите и шареха
покрай радиатора, саксията и под прозореца, докато накрая стигнаха до дръжката
на бастунът й. Тя го разтвори и потупвайки с него по пода излезе от стаята.
