Асен изглежда недоволен. Обелва
опаковката на кроасана си със зъби и захапва жадно появилата се от вътре кифла.
Крачи намръщен по павирания тротоар и си мисли, че е крайно време да напусне
бандата, в която членува. Късият му кариран панталон се е свлякал по краката му
под тежеста не нещата, които носи в джобовете си. Металния бокс дрънчи като
велосипеден звънец се блъска в табакерата до него. Дояжда си кроасана и
изхвърля опаковката на улицата. Спира, поглежда към небето, връща се взима
опаковката и я мята в близкия контейнер за боклук. Забелязва доволната
физиономия на старата жена ходеща срещу него и отвръща с леко кимване. „Мамка
му, лесно е“ – мисли си и посяга към табакерата. Само след миг сладкия вкус на
шоколадовия тютюн от цигарата му го изпълва като хиляди пенсионери в новоткрит
мол.
Мария стои пред входа на гарата
точно по часовника с отдавна умрелите стрелки и си придава вид на безнадежно
отчаяна. Оглежда се като току-що събудил
се бухал търсещ своята мишка за да задоволи глада си. Мисли си за дозата, от
която се нуждае. Тази мисъл изпълва със слюнка пресъхналата и и напукана като
пустинен фон уста. Забелязва костюмиран мачо с куфарче в ръка и се стрелва към
него.
-
Много се извинявам... можете ли да ми дадете
педесет стотинки, че не ми достигата трябва да се прибера при баба ми. Купих и
лекарствата, а пък те се оказаха по-скъпи от колкото мислех и не ми останаха
пари за път.
Мачото бърка с ръка в джоба на перфектния си панталон,
очевидно струващ повече от колкото живота на Мария и подава банкнота от два
лева. Мария му се усмихва и вади онзи поглед
на човек спасен от удавяне. Мъжът
се отдалечава безмълвен, а тя стискайки двата лева в ръка отново връща онази
милосърдно драматична маска на лицето си. „Близо съм, ето беше лесно“ си мисли.
Фокусира с влажните си очи нова жертва – жена на средна възраст облечена в
рокля с дълбоко деколте крещящо „искам внимание“ и куфар на колелца. Изрича
заучената фраза, а жената показвайки и среден пръс я подминава с досаден тропот
на токчета, барабанящи по асфалта. „Мръсна курва“ – мисълта изкача в главата на
Мария и тя се връща под часовника. На своя пост.
Миризмата
на кисело изпълва обонянието на Асен и се стрелва право към дробовете му в
спазъм, който го подтиква да повърне. Преглъща и се кани да изхрачи на пода, но
спира в последния момент. Слиза на етажа си и под звуците на недирижирана
симфония вади връзка ключове. След кратка борба съпроводена от тихо изречени на
глас псувни успява да отключи вратата. Влиза в антрето и мята ключовете на
печално изглеждащ шкаф за обувки. Насочва се към банята събличайки фланелката
си в движение, след което я мята на озовалата се пред него стойка за сушене на
дрехи. Главата му пулсира с темпото на горещината на вън. Влиза в банята пуска чешмата и загребва с шепи от течащата
вода. Наплисква лицето си и прокарва пръсти през късата си коса. Затваря крана
и се взира в огледалото срещу него. Образа от среща излгежда като препариран
кактус от чиито връх се спускат вадички вода. И има омекнали бодли.
Препускащи
коне из морава набуяла от прясна роса. Това е усещането на Мария в момента. От
ръката и като недозавързана вратовръзка на сватбар виси мръсна спринцовка. Тя
седи в сянката на дъб татуиран с листя от обяви и един цветен некролог.
Заглежда се в ластичните си дънки с цвят подобен на кучето, което преди малко я
бе подминало. Мислите и се завихрят в сноп, който се отдалечава от нея със
скороста на поредния изпуснат автобус. Отпуска ръце и иглата пада. Погледа и се
насочва към отсрещната страна на нещо, което е толкова далеч и недостижимо, че
в момента дори не излгежда реално. Усмивката и си проправя път на през сивотата
на бледото и лице и замръзва като по сигнал секудни преди очите и да сложат
тъмен воал над всико, което я кара да мисли в момента. Дългата и боядисана в
зелено коса се спуска като завивка над нея превръщайки я в нещо като корен на
приютилото я дърво. Пред нея се изправят чифт крака на полицай сочещ я
обвинително с показалка от светлината на фенер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар