Зимата е тук, а
някои птици не. Поради причини, обяснявани от хора с дипломи и титли и
потискащо логични, те са отишли на Юг. Каквото и да има там… със сигурност не е
зима. Защото, когато дойде зимата там, те ще отидат по на юг и така, докато не
се върнат пак.
За щъркелите иде
реч. Същите, които носят деца. И ги носят, защото татковците на тези деца са
решили, дали по своя воля или не, да ги посеят – пък после друг да ги носи,ражда
или с други думи –жъне. А носенето не е никак лека работа, освен ако не си
белобрад старец, в червен костюм и теглен от компактна маса елени с арийски
имена. Тук може да се появи съмнение за съществуването и на щъркели и на
дядовци, но повярвайте – има ги точно толкова, колкото онова нещо, което кара
милиони хора да се кръстят по повод и без повод. Но целта не е да доказваме
това, а да го разберем.
Та ползата от
щъркелите е налична. Най-малкото заради самите тях и миграцията им. Все пак
зимата ражда по-малко, а на пролет всички знаят, че и котките се разгонват. И сега
като погледне човек началото на този лист и става ясно що за цел се крие в юга.
И за ползата от щъркелите.
„Няма как” ще си
кажете, ама има. Защото за щъркелите не съществуват невъзможни неща когато опре
до носене. Или до жаби, обаче те са за друг разговор, може би в кулинарен
форум. Което моментално води до размисли върху сочните, дебели и розови бузки
на добрия старец, за когото загатнахме по-горе… и странната му поява именно в
сезона, известен с кончината на мнозина обитатели на кочината – сиреч прасета.
Обаче така разказа ще стане пошъл (не и постен). Та за това се връщаме върху
въпроса за ползата от щъркелите.
А нея я има. Дори
заради жабите, които с крясъците си влудяват всеки махмурлия или честен човек,
прекарал денят си на полето с мотика в ръка и пукащи се мазоли пак на
същата ръка. От труд разбира се. Та този
мил човек, така желаещ тишината, е точно толкова трудолюбив и истински, колкото
един завърнал се от север (да от там, защото Земята все пак е кръгла) щъркел.
Дори врабчетата обичат да живеят покрай щъркели, простили им това, че сами се
налага да си носят яйцата и после даже да ги мътят. Все пак щъркелите не могат
да обслужат всички, малко става капитализъм, но нали утопията си отиде преди
време – заедно с един портокал и неговия тиктакащ механизъм.
От друга страна
ако просто приемем, че един сексуален акт (да не кажа нещо по-неприлично) води
до живот и то не какъв ами изначален, то е все едно да се отречем от подаръците
на същия онзи старец, който така нежно е продуктово позициониран в този разказ.
Сега май е момента да уточним един термин от по-горе, а именно – изначален.
Изначален за нашите цели ще рече – живот с начало, обикновено белязано с рев,
кръв, викове, понякога шевове, пак викове, води и рязане на връв – задължително
пъпна. Та питайте сега една майка, на поне едно дете, дали пък няма да
предпочете щъркели. Или пък питайте поне едно дете, задължително не много
пораснало, дали пък също няма да предпочете кошница в клюн на птица, пред онова
достойнство на мъжете, което умира да се време най-често там, където се смята
според науката че се намира центъра на тежестта в човека (по-често в жената, но
има и изключения, даже в отделни страни могат и да се женят). За животните това
право го няма, така че моля – радвайте се че сме хора и че има щъркели.
А хапането от
щъркел? Без него гениалността би била като кафе със захар за който и да било
сърбин – сладко, ама не на място! Винаги без белези, защото е деликатно и все
пак щъркелово дело, това ухапване дава на жертвата качества, достойни за
сертифициране, обнародване или най-малкото описване в научен труд. Дара на
ухапването от щъркел е като марка на писмо от близък приятел, изчезнал преди
много, много години. То дава много, то самото е много, то е ТО. Винаги е лесно
да се разпознае човек, ухапан от щъркел – по неговия гений и уникалност.
Единствено жабите не ценят това ухапване, но ще им простим – все пак в началото
достатъчно ги нагрубихме.
Хайде сега да
погледнем на щъркела от друга гледна точка – научната. Та той, щъркела, е птица
едра и красива, елегантна дори и с голям размах на крилете, който разбира се му
позволява да лети с товар (и то какъв…). Пак според науката, щъркела е много
зависим от човешката дейност за да съществува като вид. Сиреч ще рече, че за да
има щъркели трябва да има хора, а за да има хора е валидна обратната зависимост…
иначе за какво ще съществува зависимост изобщо. Според учените, докато си
почива от носене или хапане, щъркела се занимава с балансирано хранене, помагащо
селското стопанство и развитието на водните площи в страна, а през другите
сезони и в чужбина. Науката е безмълвна обаче пред факта, че щъркела обича да гнезди над
хорските къщи – обикновено по стълбове или комини. А причината е проста – така лесно
се вижда от високо кой какво и къде ръга, та де е ясно има ли какво да се носи
след три пъти по три месеца… или има ли нужда от ухапване.
Даже митологията
не остава няма за щъркелите. То и щъркелите не са неми, камо ли пък онези
малко, врякащи неща, дето разнасят насам натам.
Нали знаете онези досадни червено-бели конци, които всичките ви близки
или не чак до там близки хора се изтрепват да ви подаряват в началото на март?
Ами ако нямаше щъркели вече щяхте да сте червено бели мумии. Според съновника появата на щъркел в сънищата
е свързано с кражба – ето ви начин да не плащате пари за СОТ. На иврит думата
за щъркел е еквивалент на израза „мила майка“. Това се дължи вероятно на
забелязаните от хората грижи, които птицата полага за своето поколение –дори да
не е женски, все пак е щъркел. Малко в страни от митологията – да отидем в
изкуството – питайте Езоп за щъркелите или пък Карл Чапек, чиято фамилия
преведена означава „малко щъркелче”. Дали говорим за случайности. Ами не,
говорим за ЩЪРКЕЛИ.
Остана ли съмнение в действителната дейност на щъркелите? Надявам се не. Само за финал ще
кажа следното: носете си мартениците, ползвайте презервативи, чистете си комините и не стройте безразборно
ветрогенератори защото ЩЪРКЕЛИ ИМА!
