Асен и Мария (част III)

Асен разговаря по телефона описвайки кръгове в стаята си. На някоклко пъти посяга към табакерата си, но всеки път тя не е там, където е очаквал да бъде. В края на разговора хвърля телефона към стената и след като фойерверка в който той се раздробява там отшумява облича случайно намерена тениска. Гълта почти на екс съдържанието на бутилката с ментов сироп за зъби и трескаво започва да връзва обувките си. Мисълта му галопира развързана към факта, че току що е разбрал, че Мария е в местния полицейски участък. Изправя се след като е вързал обувките си и залита. Пада по гръб с разперени ръце и удря главата си в тапицирания с плочки под.

                Кашляки задавено Мария се буди. Затваря очи, отваря ги отново и с ужас разбира, че няма никаква разлика дали са отворени или не. Трепери. Опипва китките си изругава звучно и се опитва да се изправи на крака. По средата на опита си се препъва в нещо, което е очевидно невидимо за нея и пада. Болката от срещата и с пода за миг заглушава желанието и да се разплаче. Порой от сълзи се излива миг по-късно. Заравя пръсти в косата си и гледайки за една доза спасение се настанява отново в съзнанието и.

                Пред блока на Асен стои паркиран почти матиран в миналото Пасат. От полуотворените му прозорци се изнизва сивкав дим. Почти като фон песен на Мерилин Менсън украсява тишината, карайки всико да не е на мястото си. Четримата обитатели на пасата мълчеливо пушат. Когато Асен се появява на входната врата вратите на автомобила се отварят в синхрон. Обитателите му излизат и обграждат Асен. Най-ниския от тях дъвче нещо, което от страни изглежда като парче дърво.

-          Сенс, брато... приличаш на лайно – след думите му останалите започват да се хилят.

Асен гледа през тях. Над тях. Лицето му е мълчаливо отражение на луната там горе.

-          Отиваме на малко занимание. Ще дойдеш ли – думите на ниския човек пред Асен са като глътка ниско платен алкохол.

-          Не – отговора му очевидно изпревари обмислянето му.

Ниския човек плюе нещо  на земята и посяга към яката на Асен. Само след секунда полита падайки по гръб с лице белязано от пет червени петна маркиращи срещата му с металния бокс. Един от хората в колата се опитва да слезе, но вратата ритната точно на момента превръща опита му в пехтиеста маса от кокали и кръв.  Шофъора решава да не напуска мястото си. Идея, която му се отплаща и до днес. Края на цялата случка се изля в локвата до колата. Парче стъкло, полупразно шише от водка и червено петно с неизвестен фактор размит от водата....