сряда, 14 септември 2011 г.

Асен и Мария (част II)


Асен седи в любимия си фотъойл в поза достойна да откаже дългогодишен йога от пътя му към освобождаване на душата от тялото. От устата му като гренясващ клон стърчи цигара, чиито шоколадов аромат се стели из стаята. Измъчен звук от вентилатор декорира лишеното му от съдържание изражение. В едната си ръка държи полупразна чаша с малцово оцветена течност. Светлината на телевизора отсреща  си играе рисувайки различни по форма и дължина сенки. Като калейдоскоп. Клепачите му не помръдват, сякаш са почетни стражи. Струйка пот се свлича от слепоочието му към голите гърди. Стрестнат той разтърсва глава и се изправя събаряйки чашата на пода. С бавни и напълно неравноделни крачки отива до коридора, където е оставил мобилния си телефон. По пътя  ругае на глас. Желанието да се обади на Мария точно сега се вкопчва в него и започва да го души със силата на миризмата от асансъора. Но този път Асен не иска да запушва нос. Походката му се изправя и той започва да набира номера й по протритата клавиатура на стария си телефон.
                Телефонен звън дразнещо настойчиво нахлува в стаята на спящия полицай. Появата му предизивква поредица от задавени псувни, изщракване на запалка и облачета дим от евтини цигари. Полицаят се взира в дисплея на звънящия телефон, въздиша напълно принудено и размахвайки го всякаш е с мъки спечелен  трофей го показва на Мария. Тя стои или по-скоро съществува в тясна стая с размери на бебешко одеяло и врата оребрена от решетки. Погледа й за миг придобива яснота, криеща в себе си разпозната команда на куче, което чува господаря си. Опитва се да се изправи на крака, залита и удря глава в решетките. Косата и се разлива неконтролирано във водопад. Полицаят отново размахва телефона,  мята цигарата си в коленете и и се навежда над нея.
-          Боклуче, явно някой те търси. Май е твойто дилърче. А може и да е сводника ти. Май ще взема да вдигна. Нямаш нищо против нали.
Думите му удрят Мария със силата на ураган. Усеща студен вятър, който я преобръща и мята из тясната стая. Опитва се да изкрещи, но единственото което излиза от устата и е прилепска прозявка. И отново пада.

Няма коментари:

Публикуване на коментар