Грях

      В 17:30 погледна часовника си, след това монитора на бюрото си и затвори чата. Уговорката беше направена, оставаха само досадните 30 минути до края на работното време. В такива моменти минутите ставаха часове, а секундите  - незабележими микроорганизми, плаващи в безвремието. Един колега мина покрай него, остави папка и заговори нещо. Думите му висях във въздуха, докато той не си тръгна, след което изпопадаха по ламинирания паркет. След няколко рефреша на страници в интернет, след изяждането на една ябълка и половин час по-късно, часовника вече показваше 17:44. Кога времето избираше да тече бавно и кога показваше, че не ти достига – това го глождеше в момента.

В 18:01 вече палеше двигателя на колата си. Отвори жабката, извади ментолови дражета и нагълта няколко. Пусна радиото, „Time is on my side“. „Да бе“ помисли си и подкара нетърпеливо. Задръстването, на което попадна след малко,  беше също на негова страна. Нищо, в задръстването човек има време да мисли, освен ако не е решил да го губи в нерви. Изолира съзнанието си от всички клаксони, форсиращи се двигатели и свистене на гуми. Там, за където бе тръгнал, го чакаше нещо, което не бива да усеща изнервеност. Нищо, че беше грях.

Паркира в подземния паркинг, огледа се дали някой го вижда и се качи в асансьора. Приближи до рецепцията на хотела, носеше стилен черен костюм, с едва забележими матовосиви раяета. Косата му беше безупречна, по каквито и да е стандарти, а рецепционистката го дари с поглед, който обещаваше най-малко една нощ. Взе ключа от стаята, която бе запазил, прошепна нещо на ухото на рецепционистката, тя се изчерви и тихо отвърна, че ще качат каквото е поискал.

Вече беше пред вратата. Стая 409. Обичаше деветките и винаги гледаше да има някъде, нещо на което да пише 9 покрай него. Пое си дъх и отключи. В стаята беше почти тъмно и наситено с женски парфюм. Ароматът му го накара да изтръпне, за миг спря да диша – за да може да задържи тази миризма по дълго в дробовете си, в съзнанието си. Усети предстоящия грях, но това не го спря – вля му нови сили. Остави сакото си на закачалката в антрето и влезе навътре.

Тя лежеше полу-гола, с дълги черни, дантелени чорапи, прозиращи прашки и сутиен. Около шията й имаше колие, с малко сребърно херувимче.  Косата й беше разпиляна по леглото, сякаш бе лавата на най-черния вулкан, току що изригнал като за последно. Той се приближи, разхлаби вратовръзката си, наведе се и я целуна. Тя му отвърна, след което двамата се вкопчиха един в друг. Дрехите му го напускаха, като екипаж на потъващ кораб. Сутиенът й също се предаде, а прашките, захапани и захвърлени, вече бяха нещо далечно. Целувките им продължиха дълго, жадно, страстно и влажно. Главата му бушуваше от грях, но повече от страст. Тялото му нямаше търпение да усети нейното до край. Проникна в нея, тя изстена и всичко закипя. Грехът стана общ, изпепеляващ и завършен. На края всичко беше нереално. Само аромата в стаята бе още по-богат и завладяващ сетивата му.

Той стана, целуна я, докато лежеше гола, сред потните чершафи. Остави пачка банкноти, защипани със сребърна шипка и показа часовника си. Облече се и излезе без да се обръща. След това отиде в любимия си бар и следващият час прекара с уиски, блус и в гледането на умърлушени пияни физиономии. После тръгна да се прибира вкъщи. При семейството си.

Отключи тихо, остави ключовете внимателно на шкафа за обувки, събу се и започна да се съблича. Наближи спалнята, надникна леко – жена му спеше в единия край не леглото. Изми зъбите си, усмихна се на огледалото – надсмиваше се на греха си. Излезе от банята и влезе в спалнята. Легна до нея, нежно я прегърна и я целуна по врата. Колието с херувимчето леко се извъртя, тя усети присъствието му и нежно имзърка, а той я прегърна още по-силно. На шкафчето до главата й, стоеше пачка пари, защипана със сребърна щипка. Той ги погледна с усмивка, пак я целуна и затвори очи.  А аромата от хотелската стая беше в тяхното легло.