Огледалото и АЗ

 ***

„Здравей, ти кой си“

„Здравей, аз съм ти.“

„Ммм не, аз съм аз, а не ти“

„Ами и ти и аз сме аз и ти. Ние сме ние“

„Моля ?“

„Ами понякога аз съм повече ти от колкото самия ти. Но не винаги. Успяваш да ме изненадваш от време на време“

„Защо ми ги говориш тези неща. Изобщо за какво се мислиш ? „

„Защото само аз мога да ти ги кажа. Ти си зает да си прекалено безличен понякога, даже си досаден. Огледай се. ОООО да виждаш ли – аз съм ти“

„Ами аз се чуствам добре, не виждам какво точно те притеснява“

„Ха-ха. Та ти си смешен. Не само с шегите ти, които хората обожават. Ти си смешен за теб, за мен  и за нас. Защо точно реши, че ще дойдеш да ме гледаш и ще имаш правото да задаваш въпроси. Дори не можа да ме познаеш ?“

„Ти си измислен, видение. Не мога да повярвам, че ти се връзвам“

„А аз не мога да повярвам, че ме виждаш толкова често, че от едно видение, както ме нарече току що съм станал реалността, коят всеку път виждаш в огледалото. Помисли, знам че можеш.“

„Но аз не търся !!“

„За това и всеки път ме намираш тук. Криеш ли се от нещо, срам ли те е да ме познаеш, като ме гледаш всеки ден ?“

„НЕ.Защото ти не си реален“

„О аз съм повече реален от действителността ти, която няма отражение. Дори сянката ти е с моята форма и дори за нея се оглеждаш редовно. Ще отречеш ли ?“

„Не е така. Говориш глупости и мисля да те оставям“

„ООО, ще избягаш. Браво, твоя начин. Както избяга от всичко до тук. Бягай ТИ – аз ще остана. За да можеш да виждаш всеки път когато „уж“ не ме търсиш, че можеш и да не си слаб и да не бягаш. Но пак ще избягаш, а е смешно че само от бягането си не можеш да избягаш на далеч“

„Престани да говориш глупости и да ме учиш“

„Защо. Ти не искаш да се учиш от нищо, защото си уверен, че знаеш всичко. Нали така или греша“

„Не е така. Ако беше истина нямаше да греша толкова лесно.“

„Но го правиш. Даже в момента грешиш, като ме отирчаш“

„Виж, не искам да е така..“

„О я стига, жалък си... като не искаш направи нещо. Спри да говориш !! „

„Подстрекаваш ли ме, защото мога да започна с промените веднага !!“

„Така. Това вече е ново, пак се нервираш на думите ми, но този път май ги намираш на сериозно а ?“

Образа от огледалото леко се отдалечи и в двете измерения на границата му. Чу се отваряне на прозорец, силен шум от улица – хаос от движение, хора, звуци. Нов силен шум на спасение, а после тишина. Пердетата се развяха сред лишения от думи момент, предаващи се на спасението. Така тривиално. Така желано – край, раждащ начало....

В стаята нахлу свеж въздух. Нов дъх.

„Здравей Аз“

„Здравей Ти“

„Познах те“

„И аз те познавам приятелю, вече можеш да си вървиш. Не ти трябва огледален образ за да си зъвършен. Довиждане Аз“