Перото

      Отдели се и полетя. Чувстваше се толкова леко, че страха от удара му
бе чужд. Радостта от свободата му бе по-силна от всеки един страх. За
първи път летеше само. В отвеса на падането си намираше повод да се
радва от полета си. Лекотата с която се движеше го увери в силите му,
че лети. Имаше време да се порадва на гледката под него, на всеки
малък детайл, на покривите, на колите долу. На усещането, че не е нещо
малко. От страни падаше, но от вътре летеше.
Удари се в пилон на знаме. За нгео не беше удар, а просто нов път в
полета му. Свободата да се остави на това, го доведе до нов път.
Политна покрай прозорец, зад който едно непознато за него семейство
вечеряше смълчано. Лек порив на вятъра го запрати от другата страна на
сградата. Колко красиво изглеждаше всичко от високо, нищо че беше
малко.
       Пътя към земята го доведе пред голям светещ билборд. Ако от далече в
този момент изгелждаше като десетки изгорели пиксели на светещата
стена, то от близо то се чувстваше на топло. Бе център на вниманието,
във фокуса на прожекторите. Гастролираше пред хилядна публика, а
звуците от живота долу бяха като бурни аплодисменти за него. Само миг
по-късно слезе от сцената.
       Добилжаваше един от хилядите светофари в града. Разноцветните му
светлини по странен начин го забавляваха, при все че знаеше че пътя му
скоро ще свърши. Под него на асвалтираната улица стотици коли хвърчаха
забързано и монотонно. Замечта се да може да падне на една от тях.
Някоя красива, която да му покаже още от този свят. Вече усещаше
топлината на асфалта и задушливата, лютива миризма да трафика.
       Последните секунди от полета му го събраха с тълпата от хора. Едни
говореха по своите мобилни телефони, други мълчаливо крачеха, а един
просяк слисано се загледа в него. Безмълвната комуникация го обсеби и
то се отдаде на този неизречен разговор. Може би в този момент се
почувства по-живо от всякога. Никога преди не бяха го гледали така,
никога преди не беше обект. Сега и само сега неговия миг беше личен и
истински. То падаше и падайки го забелязаха. Радостта му го накара да
разбере защо преди е било част от крила.

Миг по-късно вечерния чистач измете едно перо в канавката до булеварда.