Жив - част 1

02.03.2011

Жена, която без сън оставяме да се наспивам ненаспан. Не бих и поверил и досег до самия мен, това което съм открил от мен,

Сънят е част от фабулата на настъпващия ден. Парченца истински плод в разтвора от безлични аромати, които ще  вдишвам до новия залез.

Обичам страрите ми дрехи да са като новите, но не носени. Всякаш така съм аз, но нов. Неизоносен, остаряващо модерен пък било и само за мен самия. В непостоянното поддържане на стила си май, че го изглаждам. Всъщност и дрехите си гладя.

Най-голямо и масово похабяване на думи, понякога обличащи и мисли се излива във вестниците. Дали не е подходяща идеята новините да се печатат и на билетите за градския траноспорт. Така и така и двете се използват по веднъж. Тогава се замислям и за гратисчиите, при все че никой не глобява за вестниците.

Пак се връщам към съня. Спомена за него или липсата му, тъжното на спане без сън. „ Да отидеш в Рим и да не стреляш по папата“ бе казал някой преди време. Събуждането без спомен от съня е точно като тази печално завършваща екскурзия от предния ред.

Дори в секса не всички са равни – дискриминация подхранвана от редица науки за консумацията му. И пак не всички получават това, което са очаквали. Няма новина. Но пък правото на свободен, „демократичен“ избор го има, освен в третия свят. Май и за сексуалната революция важи правилото, че започва с кръв.