Една приказка

Една приказка... с гриф и провокация. Дали да я продължа?

Пръстите на лапите му леко потрепваха докато свиваше листчето в перфектен цилиндър. Миризмата на тревата вътре така силно го караше да мърда с мустаци, че в момента заради ефекта на пеперудата някъде потъваха континенти. Най-накрая зафърши фаса, облиза го, подскочи един два пъти и го запали. Първата дръпка изпъна гърбът му, втората опашката му, а третата превърна ушите му в най-красивите еленски рога, които сте виждали.

1.

Пред горската кръчма, точно до верандата стоеше вързан човек със заметнато през рамото седло. Човекът дъвчеше бавно стрък сено и гледаше полузаспало. От време на време махаше с ръка за да изгони някоя досадна муха.

Вътре цареше подозрителна за петък вечер тишина. На централна, отдавна придобила неопределн цвят, маса седяха два заека, огромна кафява мечка (доста надарена и определено мъжка) в женски дрехи и змия. Гледаха се един друг в неопределен ред, но с резки завъртания и всички едновременно посягаха и пиеха от чашите си. Змията – Голиат между другото, по скоро натопваше език и после дълго го облизваше с кратки съскания. Първи се обади мечока Ръб, който държеше да му викат Руби (по-скоро да Й викат Руби) :

-                          Значи мили мои, този префърцулен журналист дето се изсипа тука да ни рови  и разпитва хич не ми е по вкуса.

-                          Ти за това ли не си го изяла още бе Руби -  каза заека Три и заудря по масата.

Руби му хвърли един поглед и Три спря да удря, като се залови пак с цигарата, но този път доста по-концентрирано. Пак настъпи тишината. Три и другия заек – Шест, запалиха цигари, а Голиат ги изгледа и тежко въздъхна издавайки звук на спукана гума. Руби извади пиличка и започна да пили ноктите си на масата. Като ефект от това килограм стружки се посипаха по нея и по пода.

- Сссначи, ако ссси бяхме мълчссали сссса тая Сссервена Сссаспсиса нямасссе да сссстане така – Голиат не иждържа и се обади. После изгледа онази част от тялото си която можеше да види и тъжно изсъска. Знаеше, че има врат но това, че не го е виждал със собствените си очи, а само на някакви огледала, го натъжаваше много.

 - Аз ви казвам, трябва да се разбере кой идиот се е разплямпал извън тая шибана гора, че видиш ли Червената шапчица има дете и не се знае от кого е. И тоя пиян ли е бил, друсан ли е бил – тук Шест спря за малко, погледна подозрително към Три, после погледна към огледалото, кимна с глава и пордължи – изобщо за к’ъв чеп му е трябвало да говори.

В кръчмата влезе еднокракият язовец Коренчето, по съвместителство и кръчмар на това място, хвърли наръч дърва пред камината и се изплю. Огледа бавно всички на маста и започна да се хили до момента в който загуби равновесие и почти не падна. Руби кимна бавно с китка, а Три скрито показа среден пръст на Коренчето.

- Ебати каква сте картинка само – каза Коренчето и докато отиваше зад тезгяха продължи – трябва ви едно натряскване и всичко ще се оправи. А и освен това на кой е този човек отвън ?

- Абе тоя лисугер Пресли го заеба тук  - Шест размърда уши докато казваше това, защото не харесваше Пресли. Все пак той беше лисица, а на лисиците не може да се вярва в приятелското им отношение, особено ако си заек. Освен това Пресли беше известен с това, че е сутенъор. С други думи неприятна личност.

Коренчето разклати глава, преметна бяла хавлиена кърпа през едното си рамо и си наля едно. Изпи го на екс и започна да бърше бара. Три предложи на останалите да играят на покер и след кратко самоубеждаване, по-скоро излишно от колкото убедително масата беше зарината от посребрени жълъди и карти. Заедно със старта на играта стартира и безкомпромисното унищожение на боровинково вино, а Коренчето гледаше, наливаше и на себе си и от време на време се хилеше шумно. Най-прецакан от всички беше Голиат поради очевидната липса на ръце – за него криенето на картите беше малък кошмар. Руди за сметка на това не позволяваше на никой да се опитва дори на ум да погледне картите на змията. А дори да се беше облякъл като женска мечка Руди си оставаше едно 400 килограмово страшилище, чиято същност не се знаеше кога може да се прояви. Особено при наличието на боровинково вино.

Играта на карти се превърна в размяна на вицове, хълцане (за някои по-сокоро задавено „Сс!” ) и очевидно все по-напоително мероприятие. Кулминацията настъпи нейде посред нощ, когато всички заспаха на масата, а Коренчето на бара.

Пред кръчмата седнал на верандата човекът със седлото гледаше луната, а влагата в очите му ги караше да изглеждат като малки езерца с лилии.