Двамата ходят по улицата към градинката пред блока на Асен. Главата го боли и той придържащ Мария се радва на траорната тишина на нощта. Булеварда с всичките влудяващи звуци вече е далече зад тях. Виждат пейка пред входа и сядат на нея. Асен се опитва да изправи Мария на облегалката но тя се свлича и пада на плочките пред пейката. Асен сяда до нея и я прегръща. Мария диша бавно и извръща глава към него, устните и се отварят с тиха молба. Асен посяга към джоба си и напипва найлонов плик и кутия цигари. Вади една и запалва. Дълбока глътка дим излиза през ноздрите му и се разсейва в облак над тях. Мария потръпва силно и стиска ръката му. Асен отново бърка в джоба си и вади плика. Разтваря го и в ръцете му се появява спринцовка. Дърпа от цигарата още веднъж и я хвръля настрани.
- Мария, аз мисля да си пускам коса.
Мария отговаря със задавен хрип и стиска ръката му още по-силно. Очите и са затворени, а лицето и грее в цвят по-бял от пълната луна.
- Мария...
- Мария...
Асен вдига ръкава на фланелата и без да отделя стиналата го ръка забива инжекцията в нея. Затваря очи докато течноста вътре потъва във вените на Мария. Отпуска глава на пейката и хваща дланта и. На лицето му под затворените очи се стича сълза и оставя влажна диря по бузата му. Гърлото му експлоадира от остра болка и сладка течност потича към гърдите му. Опитва се да си поеме дъх но се задавя и отваря очи. Вижда кръв да се стича по тениската му и по улицата. Пред него с нож в ръка стои нисък човек и клати глава. Асен вдига ръка към гърлото си и напипва фонтана изпомпван от собственото му сърце. Главата вече не го боли и вижда мъгла.
- Сенс... сега вече си лайно наистина. Да беше дошъл с нас а ?
- Сенс... сега вече си лайно наистина. Да беше дошъл с нас а ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар