Охлювите

               Геиниалността се крие в черупката на охлюв, пълзящ върху съмнения, лавиращ между хиляди крака стараещи се да го стъпчат. Докато охлюва пълзи вижда слузести купчинки раздробен хитин и плътта на себеподоните си смазани амбиции. Амбиции, скрили се в затвора на тънката черупчестта сигурност с надеждата, че именно така ще се спасят от всичко, което иска да ги смачка. А простата истина за охлюва, оцеляващ сред тълпата е движението. Движението напред, движението без страх, без колебание, без съмнения. Движението, което оставя следа, дори тя отдалеч да изглежда ивица слуз. Все пак тя си остава следа от движение, а не безформено петно бележещо смърт. Смъртта е край на движение – не е неговата среда или още по-лошо неговото начало.

                Никой не си задава въпроса от къде се появяват охлювите. Или защо изобщо се появяват. Някой, някога бе казал, че те идват на тази земя за да ни внушават чувство за вина.  Факт обаче остава, че ги има и без да се съобразяват с тези догатки те винаги си пълзят на някъде. Напълно безрасъдно, бавно и целенасочено. Ами ако вместо да ги „берем“ за някое екзотично блюдо или просто да ги размазваме с крак, в търсене на онзи садистичен звук от трошене на солети, си извадим една проста поука от тях?  Те идват от никъде, от нищото и тръгват за място, което мълчаливо ни спестяват. И още – имат черупки, в които да се крият, но някои от тях не го правят. Дали разбират, че тези черупки ги пазят единствено от погледи и нищо друго и за това не ги ползват. Криенето в този случай се обезсмисля, то води до загуба на време или ако щете загуба на живот. Отказването от този лукс немисля, че е безстрашие. По-скоро е воля да преследваш пътя към крайната си цел рискувайки да се превърнеш в пехтиено петно натрошени кости и размазана плът.

                Обаче някои охлюви достигат до храста от другата страна на шосето. Техният храст. Онова място, в което само до скоро са насочвали издължените си очи и към което са бързали – влачейки се в очите на всички, които кротко гледат от страни техния път. И там в основата на този храст на другия ден случаен човек може да открие напълно празната им черупка. А къде е охлюва ? Черупката му е захвърлена в храста, куха, самотна, ненужна. Собственикът и се е отказал от нея. А само на сто метра от този храст има голямо и свежо портокалово дръвче.