23.07.2011
В общуването с дегизирани курви по баровете си научих цената. Или по-скоро се научих колко много не мога да си позволя да харча от себе си за мигове удоволствие. Цената на едно питие и цената на няколко минути, които категорично не бих запомнил са толкова еднакви, че дори две бели ризи биха изглеждали многоцветни на простора следващата сутрин. Въпрос на вкус или на подправки, но предпочитам да ям нещо добре сготвено.
.......................................................................................................
Аромата на кибрит винаги е карал дробовете ми да ликуват. Достатъчна радост да си спомниш детството, старата къща, печката и тоталната липса на неща, които тогава не са липсвали. Сутрешната аларма кукуригаше редовно без никаква възможност да цъкнеш на спасителния бутон „отложи“. СОТ-а от своя страна тичаше из двора и редовно ме изкушаваше да му дам малко от закуската си. Рекет с отплата.
.......................................................................................................
Сега се будя с отговорности, а преди се будех с аромата на току що запалената печка. Кафето замести топлата попара с домашно мляко, а сънотворните нагло заместиха приказките за лека нощ, разказвани от далеч по-милия образ на баба ми пред този на анонимен психотерапевт. Дори снега вече вали по различен начин, един рутинен. С годините не се помъдрява, просто се остарява.
.......................................................................................................
Няма коментари:
Публикуване на коментар